Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане за 2024 година

1. Основна промяна за 2024 година – глобалният минимален данък става неразделна част от действащия ЗКПО

В националния Закон за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО/ бяха имплантирани  изискванията на Директива 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива 2022/2523).

С Директива 2022/2523 са приети правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар.

Според оповестените мотиви за въвеждането на новата Част пета „а“ в ЗКПО (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.), законодателят нормативно урежда минималното ефективно данъчно облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия. Това специфично данъчно облагане се прилага за съставни образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период, в размер на най–малко 750 млн. евро. Предвижда се за тези съставни образувания да се определя допълнителен данък, когато печалбата им се облага в юрисдикцията, в която са разположени, с ефективна данъчна ставка, по–ниска от минималната данъчна ставка от 15 на сто.

За осъществяването и влизането в реално действие на новите правила ще са необходими изключително много усилия от страна на всички, както от прилагащите новите правила (ДЗЛ), така и от органите по приходите на НАП и инстанциите с функции по решаване на споровете между гореизброените в данъчния процес във връзка с прилагането на приетата мярка за минимално данъчно облагане в условията на транснационални практики и казуси.

Мярката е  нова както за България, така и за Европа и силно усложнена от факта, че потенциално включва в обхвата си целия финансов свят.

Правилата за въвеждане на т. нар. „глобален минимален корпоративен данък“ са предмет на изцяло нова Част пета „а“ от ЗКПО, глава тридесет и четвърта от б. „а“ до б. „л“, включително – от чл. 260а до чл. 260я29 

Самия начин за изчисляване на отделните ключови показатели, водещи до установяване на размера на допълнително дължимия подоходен данък е натоварен със сложни технически изчисления, съобразяване на правила за формиране на нови –непознати до сега у нас понятия като „допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба“2 или пък – „място на стопанска дейност“3 за целите на Част пета „а“ от ЗКПО (а не познатото определение по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ДОПК), които ще изискват полагане на последователни и сериозни професионални усилия за практикуващите тази материя специалисти, с цел съобразяване на заложената в нея философия от ОИСР, съобразно с възприетите подходи в Директивата на Съюза.

2. Въведени са промени относно държавната помощ за земеделски стопани, под формата на преотстъпване на корпоративен данък

Актуалните промени в чл. 189б, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗКПО  (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) произтичат от приетия Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14.12.2022 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, L 327/1 от 21.12.2022 г.). В член 62, т. 1 от него е посочено, че настоящият регламент ще замени Регламент (ЕС) № 702/2014 след изтичане срока му на действие. Съгласно член 64 от Регламент (ЕС) 2022/2472, този регламент влиза в сила от 1 януари 2023 г. и са прилага до 31 декември 2029 г.

Това налага въвеждането на нова схема за държавна помощ под формата на данъчно облекчение, предмет на регламентация в българското подоходно облагане, включващо разпоредбите на чл. 189б от ЗКПО и съответно – чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

До получаване на уведомление от ЕК (получаване на окончателен номер на помощта в Регистъра на държавните помощи на Комисията), мярката няма да има практическо приложение, респективно – преотстъпването на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО за изтеклата 2023 г. ще бъде възможно само ако до 30.06.2024 г. е налице такова одобрение от Комисията. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделски стопани не се допуска до датата на получаване на окончателния номер на помощта в Регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.

3. Въведен е  патентен данък на юридически лица, извършващи дейност като заведения за хранене и развлечения

Промените относно облагането на юридическите лица, извършващи дейност като заведения за хранене и развлечения, са направени с § 12, т. 1, буква „а“, т. 2 и 3, § 13, т. 2, 3 и 4, § 14 и § 15 от ЗИД на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) и с § 3 и 5 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

Тъй като до края на 2023 г. не е налице произнасяне на ЕК, то облагането с патентен данък на юридически лица, извършващи дейност като заведения за хранене и развлечения, би могло да започне не по–рано от 01.01.2025 г., само при условие, че Комисията се произнесе положително през настоящата 2024 г.

4. Промени за 2024 г. относно освобождаването от облагане с данък по ЗКПО на социалните разходи под формата на ваучери за храна

Налице са три последователни групи промени, обнародвани хронологично в три закона, които ще формират практическото прилагане на ваучерите през 2024 г., а именно:

4.1.  От 1 юли 2024 г. в обращение ще останат единствено и само ваучери за храна на електронен носител (физически или виртуален), предоставени съгласно договор за обслужване с оператор съгласно чл. 209а от ЗКПО.

4.2. Следващите промени към режима за ваучерите за храна са приети съгласно чл. 59 и § 1, ал. 1 – 4 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ за 2024 г., обн. ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г.), също в сила от 1.01.2024 г., като могат да се резюмират накратко в следната последователност:

  • С чл. 59 от ЗДБРБ за 2024 г. е утвърдена обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител по ЗКПО в размер на 1,6 млрд. лв.;
  • На основание чл. 59 от ЗДБРБ за 2024 г., чл. 209, ал. 6 и 7, чл. 209а, ал. 6 и 7 от ЗКПО и чл. 41, ал. 2 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. е издадена от министъра на финансите Заповед № ЗМФ–6 от 02.01.2024 г. за определяне размера на индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител и общия брой на индивидуалните квоти за 2024 г. (в сила от 02.01.2024 г.)
  • Запазва се15 с § 1, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ разширеният обхват за 2024 г. на възможностите за заплащане чрез ваучери за храна на разходи с различно/допълнително предназначение (извън посоченото в § 1, т. 36 и т. 36а от ДР на ЗКПО), както следва:

– на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода,
– на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и
– на туристически услуги съгласно Закона за туризма.

4.3. Последните актуални изменения относно ваучерите за храна са съдържание на § 9 и 10 от ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.).

С тях се регламентират промени в изискванията за получаване на разрешение или отказ от министъра на финансите към лицата, осъществяващи дейност като оператор, в това число – относно операторите на ваучери за храна на хартиен носител (в чл. 209, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО)и относно операторите на ваучери за храна на електронен носител (в чл. 209а, ал. 3 и 4 от ЗКПО).

5. Промени в административно-наказателните разпоредби, засягащи налагането на санкция за извършването на скрито разпределение на печалбата

Въведена е  редакция на чл. 267 от ЗКПО със ЗИДЗКПО (обн. ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), която звучи така:

„Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба и не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.“

Тоест,  ако е извършено скрито разпределение на печалбата, то задължително непосочването му в годишната данъчна декларация ще влече възможност за налагане на имуществена санкция.

След 01.01.2024 г. се променят два съществени процедурни елемента относно налагането на санкцията по чл. 267 от ЗКПО, като в сравнителен аспект (съобразно свързаното изменение в чл. 34 от ЗАНН), може да обобщим, че вече не се образува административно–наказателно производство, ако:

  • не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя (до 31.12.2023 г. бяха три месеца), или
  • са изтекли ПЕТ години от извършване на нарушението (до 31.12.2023 г. бяха две години).

6. Промени, свързани с оптимизиране на разпоредбите, въвеждащи режима за данъчно облагане при напускане съгласно член 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар

Изменението, в сила от 01.01.2024 г., е направено в чл. 155 от ЗКПО със § 6, т. 1 и 2 от ЗИДЗКПО. Облагането с нар. „данък при напускане“ („tax exit“) обхваща случаите, които подлежат на облагане и са съвкупно обхванати от чл. 155, ал. 1, т. 1 до 420 от ЗКПО, включващи всички хипотези, при които данъчно задълженото лице прилага чл. 155а – 155д и чл. 157.

7. Промени, засягащи облагането по реда на ЗКПО на организаторите на хазартни игри

В сила от 01.01.2024 г.организаторите на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, ще подлежат на облагане с корпоративен данък за цялостната си дейност, в т. ч. за хазартната си дейност, за която дължат държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта.

Тези организатори на хазартни игри ще се облагат с корпоративен данък независимо дали извършват дейността по организиране на посочените хазартни игри наземно или онлайн23.

Направена е и промяна и в чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (виж § 24, т. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.), съгласно която се увеличава номинално данъка за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно за всяко игрално място от него – от 500 лв. на тримесечие на 800 лв. на тримесечие.

За допълнителна информация и съдействие, моля свържете се с нас посредством предоставената на сайта ни контактна форма.

Wir benutzen Cookies

Wir nutzen Cookies auf unserer Website. Einige von ihnen sind essenziell für den Betrieb der Seite, während andere uns helfen, diese Website und die Nutzererfahrung zu verbessern (Tracking Cookies). Sie können selbst entscheiden, ob Sie die Cookies zulassen möchten. Bitte beachten Sie, dass bei einer Ablehnung womöglich nicht mehr alle Funktionalitäten der Seite zur Verfügung stehen.