Изменения в търговския закон по отношение режима на несъстоятелността

В Държавен вестник, бр. 66 от 01.08.2023 г., бяха обнародвани промени , касаещи Търговския закон, с които се въвеждат значителни изменения и допълнения в правилата за  несъстоятелност във всички фази на процедурата. Промените са  насочени към подобряване на ефективността на производството чрез ускорено провеждане и при значително по- ясни  критерии, гарантиращи правата на кредиторите и длъжника.

Измененията са продиктувани от необходимостта българското законодателство да бъде хармонизирано с правото на ЕС  и са предпоставка за приемането на Република България в еврозоната. Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (ОВ, L 172/18 от 26 юни 2019 г.).

Голямата новост в публикуваните промени е  т. нар. несъстоятелност на предприемача. От нея ще се възползват представителите на свободните професии, за които в момента не съществува възможност да обявят фалит. Това обаче ще стане от 1 януари 2025 г.

Кой е предприемач, отговаря новият чл. 760а – „всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин“.

Освен това с промяна в ТЗ се дава и определение за „предприятието на предприемача“. То е съвкупност от права, задължения и фактически отношения във връзка с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия.

При несъстоятелността на предприемачите  се прилагат разпоредбите за едноличния търговец, но има и някои особености.

Например, освен в случаите по чл. 608, ал. 1, неплатежоспособен е предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия. По този начин се разширява кръгът на възможните задължения и се включват нови такива, свързани с дейността на предприемача.

За предприемача няма изискване за отделно водене на личното имущество от това на предприятието, а както знаем, понастоящем  няма и закон за фалита на физически лица. Поради тази причина е прието,  че личните задължения на предприемача ще се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или професия, което считаме за едно доста добро и иновативно законово уточнение.

Делото за несъстоятелност ще се гледа в окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство, или по неговия постоянен адрес.

За първи път законът урежда възможност за опрощаване на задълженията на физическо лице – едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Ето как са описани в новия чл. 760ж предпоставките за опрощаване на задълженията на предприемача:

Едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността, може да получи пълно опрощаване на неизплатените задължения, когато:

1. е прекратил упражняването на търговската дейност, стопанската дейност, занаята или професията, с която са свързани задълженията;
2. е погасил разноските в производството по несъстоятелност;
3. е погасил поне 1/3 от задълженията, при условие че същите не надхвърлят стойността на неговия несеквестируем доход по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1;
4. не е извършил действия или сделки от момента на откриване на производството по несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите;
5. е изтекъл срок от три години от датата на прекратяване на производството по несъстоятелност с влязъл в сила съдебен акт.

Те са кумулативни, т.е. опрощаването на задълженията на предприемача настъпва по силата на закона при наличието на всички предпоставки, считано от деня на най-късно настъпилата от тях. Предпоставките относно погасяването на разноските в производството по несъстоятелност и поне 1/3 от задълженията към кредиторите, се установяват по съдебен ред, след извършване на проверка от съда. Повторното подаване на молба за проверка на предпоставките за опрощаване на задълженията в срок от три години е недопустимо.

На следващо място, въвежда се голяма реформа в производството по стабилизация.

За да се избегнат ненужните разходи и да се насърчат длъжниците да поискат преструктуриране на ранен етап на техните финансови затруднения, те по принцип следва да продължат да разполагат с контрол върху имуществото и ежедневното управление на стопанската си дейност.

Затова законът  предлага доверено лице да бъде предлагано от длъжника, а необходимостта от назначаването му да се преценява от съда по необходимост.

Отпада т. нар. надзорен орган, който даваше предварително съгласие за извършване на определени сделки и действия от органите на длъжника. Неговите функции се поемат от довереното лице, след преценка на необходимостта от осъществяване на надзор при изпълнение на плана за стабилизация и са изцяло подчинени на изпълнението на мерките в него.

За първи път (в чл. 790, ал. 3) се въвежда възможност на принудително налагане на плана за стабилизация, когато не е налице необходимото мнозинство от гласовете. Предвижда се и защита за засегнатите неблагоприятно от плана за стабилизация кредитори. С оглед осигуряване на възможност за бързо и ефективно изпълнение на утвърдения от съда план за стабилизация, чл. 790, ал. 6 от закона предвижда, че обжалването на плана за стабилизация не спира изпълнението му.

Съществуват и доста изменения по отношение производството по несъстоятелност за юридически лица.

Едно от най-съществените от тях касае подсъдността на исковете в рамките на производството по несъстоятелност. До влизане в сила на промените от 2023 г., това е съдът по седалището на длъжника към датата на подаване на молбата за откриване на производството. С измененията от 2023 г. тази подсъдност се запази, но се въведе изискване седалището на търговеца да не е променяно в рамките на 6 месеца преди подаването на молбата. С тази нова уредба се цели да се прекратят практиките по целенасочена промяна на седалището на дружество непосредствено преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и така практически производството да протича пред съд, който длъжникът сам избере.

Обжалване на решенията и определенията  на окръжните съдилища се извършва по общия ред по реда на ГПК в 7-дневен срок от вписването, съответно обявяването в Търговския регистър.

 Изрично се предвижда, че решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния Касационен съд, за по-голяма яснота в практиката, тъй като до момента по въпросите на обжалването се прилагаше общия ред по ГПК.

За пръв път е предвидена изрична уредба по отношение на съществуващите трудови договори на несъстоятелен длъжник и неговите служители. Въведена е изцяло нова разпоредба чл. 632, ал. 6 ТЗ, съгласно която в едномесечен срок от вписването на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, когато същият няма налично имущество, длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на НАП, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на НОИ.

С промените от 2023 г. се направи съществено изменение в дефиницията на понятието „свръхзадълженост“ относно юридическите лица. Преди изменението, за да е налице свръхзадълженост длъжникът трябваше да не е в състояние да изпълнява само и единствено паричните си задължения. С промените в кръга на задълженията на длъжника, които последният не може да изпълнява, влизат всички негови задължения – не само паричните. По този начин се разширява кръга на понятието свръзадълженост и се предоставя възможност за откриване на производство по несъстоятелност и за лица, които макар да имат краткосрочни резерви за погасяване на паричните си задължения, на практика не могат да изпълняват другите си задължения, като например производство, продажба или преработване на стоки.
Останалите изменения касаят промени в сроковете за извършване на процесуални действия, както и отмяна на първото събрание на кредиторите, като съществено изменение на предишната уредба на производството.

Бяха въведени още редица промени в Търговския закон, касаещи института на несъстоятелността , като последните биха били  предмет на едно по- задълбочено и обстойно обследване.

За повече въпроси във връзка с темата, не се колебайте да се свържете с нас.