Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане за 2024 година

1. Основна промяна за 2024 година – глобалният минимален данък става неразделна част от действащия ЗКПО

В националния Закон за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО/ бяха имплантирани  изискванията на Директива 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива 2022/2523).

С Директива 2022/2523 са приети правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар.

Според оповестените мотиви за въвеждането на новата Част пета „а“ в ЗКПО (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.), законодателят нормативно урежда минималното ефективно данъчно облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия. Това специфично данъчно облагане се прилага за съставни образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период, в размер на най–малко 750 млн. евро. Предвижда се за тези съставни образувания да се определя допълнителен данък, когато печалбата им се облага в юрисдикцията, в която са разположени, с ефективна данъчна ставка, по–ниска от минималната данъчна ставка от 15 на сто.

За осъществяването и влизането в реално действие на новите правила ще са необходими изключително много усилия от страна на всички, както от прилагащите новите правила (ДЗЛ), така и от органите по приходите на НАП и инстанциите с функции по решаване на споровете между гореизброените в данъчния процес във връзка с прилагането на приетата мярка за минимално данъчно облагане в условията на транснационални практики и казуси.

Мярката е  нова както за България, така и за Европа и силно усложнена от факта, че потенциално включва в обхвата си целия финансов свят.

Правилата за въвеждане на т. нар. „глобален минимален корпоративен данък“ са предмет на изцяло нова Част пета „а“ от ЗКПО, глава тридесет и четвърта от б. „а“ до б. „л“, включително – от чл. 260а до чл. 260я²⁹ 

Самия начин за изчисляване на отделните ключови показатели, водещи до установяване на размера на допълнително дължимия подоходен данък е натоварен със сложни технически изчисления, съобразяване на правила за формиране на нови –непознати до сега у нас понятия като „допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба“² или пък – „място на стопанска дейност“³ за целите на Част пета „а“ от ЗКПО (а не познатото определение по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ДОПК), които ще изискват полагане на последователни и сериозни професионални усилия за практикуващите тази материя специалисти, с цел съобразяване на заложената в нея философия от ОИСР, съобразно с възприетите подходи в Директивата на Съюза.

2. Въведени са промени относно държавната помощ за земеделски стопани, под формата на преотстъпване на корпоративен данък

Актуалните промени в чл. 189б, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗКПО  (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) произтичат от приетия Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14.12.2022 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, L 327/1 от 21.12.2022 г.). В член 62, т. 1 от него е посочено, че настоящият регламент ще замени Регламент (ЕС) № 702/2014 след изтичане срока му на действие. Съгласно член 64 от Регламент (ЕС) 2022/2472, този регламент влиза в сила от 1 януари 2023 г. и са прилага до 31 декември 2029 г.

Това налага въвеждането на нова схема за държавна помощ под формата на данъчно облекчение, предмет на регламентация в българското подоходно облагане, включващо разпоредбите на чл. 189б от ЗКПО и съответно – чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

До получаване на уведомление от ЕК (получаване на окончателен номер на помощта в Регистъра на държавните помощи на Комисията), мярката няма да има практическо приложение, респективно – преотстъпването на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО за изтеклата 2023 г. ще бъде възможно само ако до 30.06.2024 г. е налице такова одобрение от Комисията. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделски стопани не се допуска до датата на получаване на окончателния номер на помощта в Регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.

3. Въведен е  патентен данък на юридически лица, извършващи дейност като заведения за хранене и развлечения

Промените относно облагането на юридическите лица, извършващи дейност като заведения за хранене и развлечения, са направени с § 12, т. 1, буква „а“, т. 2 и 3, § 13, т. 2, 3 и 4, § 14 и § 15 от ЗИД на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) и с § 3 и 5 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

Тъй като до края на 2023 г. не е налице произнасяне на ЕК, то облагането с патентен данък на юридически лица, извършващи дейност като заведения за хранене и развлечения, би могло да започне не по–рано от 01.01.2025 г., само при условие, че Комисията се произнесе положително през настоящата 2024 г.

4. Промени за 2024 г. относно освобождаването от облагане с данък по ЗКПО на социалните разходи под формата на ваучери за храна

Налице са три последователни групи промени, обнародвани хронологично в три закона, които ще формират практическото прилагане на ваучерите през 2024 г., а именно:

4.1.  От 1 юли 2024 г. в обращение ще останат единствено и само ваучери за храна на електронен носител (физически или виртуален), предоставени съгласно договор за обслужване с оператор съгласно чл. 209а от ЗКПО.

4.2. Следващите промени към режима за ваучерите за храна са приети съгласно чл. 59 и § 1, ал. 1 – 4 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ за 2024 г., обн. ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г.), също в сила от 1.01.2024 г., като могат да се резюмират накратко в следната последователност:

• С чл. 59 от ЗДБРБ за 2024 г. е утвърдена обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител по ЗКПО в размер на 1,6 млрд. лв.;
• На основание чл. 59 от ЗДБРБ за 2024 г., чл. 209, ал. 6 и 7, чл. 209а, ал. 6 и 7 от ЗКПО и чл. 41, ал. 2 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. е издадена от министъра на финансите Заповед № ЗМФ–6 от 02.01.2024 г. за определяне размера на индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител и общия брой на индивидуалните квоти за 2024 г. (в сила от 02.01.2024 г.)
• Запазва се¹⁵ с § 1, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ разширеният обхват за 2024 г. на възможностите за заплащане чрез ваучери за храна на разходи с различно/допълнително предназначение (извън посоченото в § 1, т. 36 и т. 36а от ДР на ЗКПО), както следва:

– на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода,
– на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и
– на туристически услуги съгласно Закона за туризма.

4.3. Последните актуални изменения относно ваучерите за храна са съдържание на § 9 и 10 от ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.).

С тях се регламентират промени в изискванията за получаване на разрешение или отказ от министъра на финансите към лицата, осъществяващи дейност като оператор, в това число – относно операторите на ваучери за храна на хартиен носител (в чл. 209, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО)и относно операторите на ваучери за храна на електронен носител (в чл. 209а, ал. 3 и 4 от ЗКПО).

5. Промени в административно-наказателните разпоредби, засягащи налагането на санкция за извършването на скрито разпределение на печалбата

Въведена е  редакция на чл. 267 от ЗКПО със ЗИДЗКПО (обн. ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), която звучи така:

„Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба и не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.“

Тоест,  ако е извършено скрито разпределение на печалбата, то задължително непосочването му в годишната данъчна декларация ще влече възможност за налагане на имуществена санкция.

След 01.01.2024 г. се променят два съществени процедурни елемента относно налагането на санкцията по чл. 267 от ЗКПО, като в сравнителен аспект (съобразно свързаното изменение в чл. 34 от ЗАНН), може да обобщим, че вече не се образува административно–наказателно производство, ако:

• не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя (до 31.12.2023 г. бяха три месеца), или
• са изтекли ПЕТ години от извършване на нарушението (до 31.12.2023 г. бяха две години).

6. Промени, свързани с оптимизиране на разпоредбите, въвеждащи режима за данъчно облагане при напускане съгласно член 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар

Изменението, в сила от 01.01.2024 г., е направено в чл. 155 от ЗКПО със § 6, т. 1 и 2 от ЗИДЗКПО. Облагането с нар. „данък при напускане“ („tax exit“) обхваща случаите, които подлежат на облагане и са съвкупно обхванати от чл. 155, ал. 1, т. 1 до 420 от ЗКПО, включващи всички хипотези, при които данъчно задълженото лице прилага чл. 155а – 155д и чл. 157.

7. Промени, засягащи облагането по реда на ЗКПО на организаторите на хазартни игри

В сила от 01.01.2024 г.организаторите на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, ще подлежат на облагане с корпоративен данък за цялостната си дейност, в т. ч. за хазартната си дейност, за която дължат държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта.

Тези организатори на хазартни игри ще се облагат с корпоративен данък независимо дали извършват дейността по организиране на посочените хазартни игри наземно или онлайн²³.

Направена е и промяна и в чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (виж § 24, т. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.), съгласно която се увеличава номинално данъка за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно за всяко игрално място от него – от 500 лв. на тримесечие на 800 лв. на тримесечие.

За допълнителна информация и съдействие, моля свържете се с нас посредством предоставената на сайта ни контактна форма.