Промени в Закона за защита на потребителите от 2026г.

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ /ЗЗП/, приет и обнародван в Държавен вестник бр.99 от 9 декември 2005г, последни изменения и допълнения ДВ бр.13 от 3 февруари 2026г., изм. ДВ бр.16 от 10 февруари 2026г., доп. ДВ бр.24 от 6 март 2026г., изм. ДВ. бр.51 от 5 юни 2026г., изм. ДВ бр.55 от 16 юни 2026г.

Основните промени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ през настоящата 2026 година въвеждат нови правила за колективните искове, засилена защита при продажбите от разстояние и по-строги мерки срещу спекулата.

  1. Забрана за безпричинно увеличение на цените

 

  • Въведена е забрана за повишаване на цените на стоки и услуги, когато това не е икономически обосновано.  Удължен е срокът за прилагане на тази мярка – до август 2027 г. с цел по- добра защита на  домакинствата.
  • За икономически обосновани се приемат поскъпвания, свързани с по-високи разходи за суровини, енергия, труд, транспорт, данъци, валутни курсове и други външни фактори.
  • Преценката за икономическа обоснованост се извършва от Комисията за защита на потребителите (КЗП) чрез съпоставка между увеличението на цената и въздействието на записаните в закона фактори върху разходите или икономическата дейност на търговеца. Редът и начинът за извършване на преценката дали цените са обосновано повишени ще бъдат определени с методика, приета от Министерския съвет.
  • Въвежда се  понятие "справедлива стойност". То ще има индикативен характер и ще се определя от методика, приета от Министерския съвет. Ще се отчитат "цената на едро плюс" (която включва цената на едро, оперативни разходи и търговска надценка), както и сравнителен елемент, при който се прави съпоставка с цените на същите или сходни стоки в други държави - членки на ЕС.

Разширени са правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). За някои нарушения иа двукратно увеличение на глобите, които КЗП може да налага.

  1. Нови правила за колективните искове

 

С измененията на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и новата Глава 33а на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), обнародвани в Държавен вестник на 3 февруари 2026 г., България окончателно транспонира Директива (ЕС) 2020/1828 за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. По нашето законодателство  няма самостоятелен „Закон за представителните искове“ , реформата е извършена единствено чрез изменения на ЗЗП и ГПК.

 

  • Колективна защита: Въведени са нови изисквания за колективните потребителски искове по европейски образец. Това улеснява потърпевшите групи да търсят обезщетения при масови нарушения от търговци или нелоялни бизнес практики.
  • Установени са два типа колективни представителни искове:

(1) Искове за преустановяване/забрана на нарушения

Тези искове са насочени към спиране на неправомерни търговски практики, общи условия, маркетингови съобщения или други действия на търговеца, които увреждат колективните интереси на потребителите. Ключовата им характеристика е, че те не съдържат искане за обезщетение — целта е забраната, а не компенсацията. Квалифицираният орган може да поиска:

  • Разпореждане за преустановяване на практиката;
  • Обявяване на практиката за неправомерна — декларативно решение с действие по-нататък;
  • Задължителни мерки за отстраняване на последиците (напр. оттегляне на нелоялно рекламно съобщение, публикуване на решението);
  • Обезпечителни мерки за ефективна защита до произнасянето по същество.

(2) Искове за обезщетение

Исковете за обезщетение са насочени към реалната компенсация на пострадалите потребители и могат да включват следните мерки:

  • Парично обезщетениеза претърпените вреди;
  • Ремонтна доставените стоки или услуги;
  • Замянана дефектни стоки;
  • Намаление на ценатана платената престация;
  • Разваляне на договораи произтичащите от това реституционни последици;
  • Връщане на платената цена.

При исковете за обезщетение  потребителите трябва активно да декларират присъединяването си към иска — автоматично обхващане на всички потенциално засегнати потребители  не е възможно.

Производство по иск за преустановяване:

  • Преди иска организацията дава на търговеца 14 дни да спре нарушението.
  • Съдът проверява допустимостта в деня на постъпването или най-късно на следващия ден.
  • Не се дължи държавна такса.

Производство по иск за обезщетение:

  • Потребителите се присъединяват към иска в определен срок.
  • Ако се присъединят по-малко от 10 лица – производството се прекратява.
  • Присъединилите се лица не дължат разноски.
  • Всеки може по всяко време да се откаже от обвързване с решението.

Докато тече съдебният процес по представителен иск, давността за индивидуални искове за обезщетение не тече.

 

Квалифицирани органи

В България легитимация да предявяват представителни искове имат само:

  • Комисия за защита на потребителите (КЗП)— по силата на закона, без необходимост от специално вписване. КЗП е компетентният национален административен орган за защита на потребителите и автоматично се счита за квалифициран орган по смисъла на RAD;
  • Потребителски организации, вписани в списъка, одобряван от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Вписването става по заявление и след проверка за изпълнението на законовите критерии;
  • Трансгранични квалифицирани органиот други държави членки на ЕС, вписани в списъка, воден от Европейската комисия. Тези органи могат да предявяват искове в България, без да е необходимо допълнително вписване в националния списък.

 С промените през 2026г. е разширен и материалният обхват на исковете

Една от най-съществените новости на реформата от януари 2026 г. е значителното разширяване на материалния обхват на представителните искове в сравнение с предходния режим. Докато старата Директива 2009/22/ЕО беше ограничена до тесен кръг от потребителски актове, новата такава и нейното българско транспониране обхващат широк спектър от области на правото.

  1. Защита при договори от разстояние (онлайн търговия)

 

  • Създават се ясни условия: Законът укрепва правото на отказ на потребителя и задължава търговците, предлагащи услуги през интернет, да предоставят информацията по прозрачен и видим начин.
  1. Безопасност на продуктите

 Безопасността на стоките, включително онлайн, вече се урежда от европейски регламент. Информацията за стоките задължително трябва да бъде на български език, а изтеглените от пазара опасни продукти подлежат на ремонт, замяна или обезщетение Досегашните национални правила за обща безопасност на стоките и услугите бяха отменени изцяло. На тяхно място идва директното прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988.

  • Продуктите, които купува потребителят – включително онлайн – трябва да отговарят на единни европейски изисквания за безопасност.
  • Информацията върху продукта задължително трябва да е на български език и в достъпен формат.
  • Ако продукт е изтеглен като опасен, имам право на ремонт, замяна, възстановяване на цената или обезщетение (чл. 37 от Регламента).
  • Може  да се  поде  жалба до КЗП.
  •  От своя страна производителите трябва да извършват вътрешен анализ на риска и да поддържат регистър на жалбите.
  • Вносителите осигуряват информация на български език.
  • Продукт не може да се пусне на пазара без определен икономически оператор в ЕС.
  1. Промени в правилата за намаления

При намаление на цената на стоки, предлагани на пазара за по-малко от 30 дни, предишната цена трябва да е била обявена поне 7 дни преди намалението. За стоки с кратък срок на годност правилото не се прилага.

За повече въпроси, свързани с темата, моля обърнете се към нас чрез посочената в сайта ни контактна форма.

/актуално към юни, 2026г/